Заченат съм на воденица, а съм роден на гара

Затова и до днес аз бъбря много, както мели воденицата, и все пътувам, с намигване споделя Павел Павлов.

Павел Павлов - режисьор, пистаел

Наричан „баща на телевизионния театър“, Павел Павлов, дълги години е режисьор и постановчик в БНТ. Има заснети над 50 постановки за телевизионния театър, 30 телевизионни филма и е автор на 20 театрални спектакъла. В по-късния етап от творчеството си започва да пише и невероятно разкази, романи и мемоари.

Заглавията, с които той остава в съзнанието на българската публика са филма „Чичовци” култовите телевизионни постановки „Милионерът”, „Скъперникът” и много други.

Актуално – 23.05.2023

Павел Павлов е отличен с почетния знак „Златно перо“

Режисьорът Павел Павлов, основателят на телевизионния театър в БНТ,  получи отличието “Златно перо” в навечерието на 24 май 2023г. за особени заслуги към Българската култура.

Церемонията се проведе в Музикалния театър в София, а Павел Павлов получи бурни аплодисменти от публиката за наградата си. Веднага след това в залата закънтя силен смях, след като г-н Павлов разказа своите спомени за своята скъпа приятелка – Леда Тасева. 

За БНТ 1, режисьорът Павел Павлов сподели:

“Навремето един журналист ме нарече баща на телевизионния театър, аз много се смутих, ама то се оказа, че е истина. Много съм признателен на моята телевизия, в която мина живота ми, че ме е предложила – значи е дошло и моето време”, каза той.

Откъс от репортажа на БНТ 1 можете да видите тук. 

Журналисти ме нарекоха

„бащата на българския телевизионния театър“

Аз съм един от създателите му. Голямото ми щастие бяха актьорите, без които нямаше да го има – Иван Кондов, Наум Шопов, Николай Бинев, Коста Цонев, Антон Горчев, Васил Димитров, Тодор Колев и др.

 

Спомням си от своето детство вечерите в понеделник, когато по Българската телевизия излъчваха „Телевизионен театър”. Оттам помня и името на режисьора Павел Павлов. Той се оказа изключително забавен събеседник. Запознахме се и веднага влязохме в студиото. А Павел, освен режисьор, е и умел писател, и невероятен разказвач с богато чувство за хумор, кулинар. Артистичните му приятели през годините (Невена Коканова, Николай Бинев, Домна Ганева, Вера Мутафчиева…) не спирали да хвалят гозбите му.

Домът му винаги е бил отворен за приятели, сподели в разговора ни Павел Павлов. Днес тъгува, когато ги спомене, казва, че на небето го чака цяла ангелска трупа, но той има още задачи за вършене в земния свят. Скоро му предстои да постави своя пиеса по Йовков в Добричкия театър.

Режисьорът пази много интересни спомени и аромати от своето детство, от дядо си, който е бил учител, но имал и воденица, от времето, прекарано с него сред природата. Е, на тази воденица той е бил заченат според разказа му, а случайно се родил на гара Червен бряг.

Затова и до днес аз бъбря много, както мели воденицата, и все пътувам, с намигване сподели Павел Павлов.

Времето не стигна за приключенията и спомените на режисьора, затова си обещахме да оставим разговора отворен – с надежда да го продължим.

Съдържание на pavelpavlov.eu

  • Творчество на Павел Павлов
  • Режисирани КИНО филми
  • Режисириани театрални постановки
  • Телевизионен театър
  • Литературни заглавия

ТВОРЧЕСТВО

ПАВЕЛ БОРИСОВ ПАВЛОВ е роден на 2 април 1934 година в Червен бряг.
Завършил е режисура във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” в класа на професор доктор Кръстьо Мирски през 1958 година.
Специализирал телевизионна и филмова режисура в Берлин през 1960 година.
Един от основателите на Българската национална телевизия и Драматичен театър „Сълза и смях”.
Дълги години е работил като режисьор – постановчик в СТФ „Екран”, където е реализирал 20 телевизионни игрални филма, сред които трисерийния „Чичовци”, трисерийния „Нечиста сила”, двусерийния „Вечери в Антимовския хан” и филмите: „Есенно слънце”, „Язовецът”, „Горски хора”, „Вампир”, „Старомодни бижута”, новелите „Римска делва” и „Господинката” и документалните „Сътворено от камък и дърво” и „Отвъд надвесените порти”.
Неизменен постановчик на рубриката „Сцена на вековете” при Телевизионния театър, както и на много /над 50/ телевизионни спектакъла.
Автор е на 20 книги с художествена литература и мемоаристика.

РЕЖИСИРАНИ
ФИЛМИ

  • 1. „Чичовци” (по Иван Вазов) – 3 серии
  • 2. „Нечиста сила” (по Елин Пелин) – 3 серии
  • 3. „Язовецът” (по Емилян Станев)
  • 4. „Есенно слънце” (по Константин Константинов)
  • 5. „Горски хора” (по Добри Немиров)
  • 6. „Трите златни лъвчета” (детски)
  • 7. „Омагьосаният замък” (детски)
  • 8. „Спилитим и Рашо” (детски) – 10 мини серии
  • 9. „Вечери в Антимовският хан” (по Йордан Йовков) – 2 серии
  • 10. „Вампир” (по Антон Страшимиров)
  • 11. „Господинката” (по Генчо Стоев)
  • 12. „Римска делва” (по Николай Хайтов)

ТЕАТРАЛНИ
ПОСТАНОВКИ

  • 1. Едуардо де Филипо „Милионерският Неапол”
  • 2. Лопе де Вега „Изобретателната влюбена”
  • 3. Иван Радоев „Свстът е малък”
  • 4. Хенрик Ибсен „Призраци”
  • 5. Уилям Шекспир „Комедия от грешки”
  • 6. Калдерон де ла Барка „Невидимата дама”
  • 7. Николай В. Гогол „Женитба”
  • 8. Ст. Л. Костов „Женско царство”
  • 9. Ги дьо Мопасан „Развод по френски”
  • 10. Жан – Пол Сартр „Случаят Некрасов” (Жорж дьо Валери”)
  • 11. Евгени Шварц „Обикновено чудо”
  • 12. Петър Незнакомов „Хитър Петър”
  • 13. Вера Мутафчиева „Из големия път”
  • 14. Джсръм Селинджър „Очите ми зелени – устата ми хубава”
  • 15. Фани Попова – Мутафова „Солонският чудотворец”
  • 16. „Душата ми е стон” – Яворов-Мина-Лора
  • 17. Иван Вазов „Митрофан и Дормидолски”
  • 18. Верена Канаан „Аз, ти мила, Анна”
  • 19. Стефан Груев „Последните 13 дни па Борис III”
  • 20. Виктор Юго „Мария Тюдор”

ТЕЛЕВИЗИОНЕН
ТЕАТЪР

  • 1. Иван Вазов „Кандидати на славата”
  • 2. Любен Каравелов „Българе от старо време”
  • 3. Мигел де Сервантес „Интермедии” („Саламапската пещера”, „Бдителният страж”, „Ревнивото старче”)
  • 4. Фриц Кун „Кредит при Нибелунгите”
  • 5. Анонимен „Адвокатът Патлен”
  • 6. Кристофър Марлоу „Малтийският евреин”
  • 7. Кристофър Марлоу „Доктор Фауст”
  • 8. Уилям Шекспир „Двамата веронци”
  • 9. Уилям Шекспир „Напразните усилия на любовта”
  • 10. Николай В. Гогол „Нос”
  • 11. Оноре Балзак „Делото за опекунство”
  • 12. Трисо де Молина „Севилският прелъстител”
  • 13. Молиер „Скъперникът”
  • 14. Ричард Шеридан „Училище за сплетни”
  • 15. Пиер Бомарше „Севилският бръснар”
  • 16. Карло Голдони „Феодалът”
  • 17. Виктор Юго „Лукреция Борджия”
  • 18. Викториен Сарду „Мадам Сан Жен”
  • 19. Проспер Мериме „Испанци в Дания”
  • 20. Алфред дьо Вини „Разплатата”
  • 21. Алфред дьо Мюсе „Увлечението”
  • 22. Александър Пушкин „Каменният гост”
  • 23. Павел Павлов „Страстната неделя”
  • 24. Иван Вазов „С чужди драг, вкъщи – враг”
  • 25. Антон Страшимиров „Свекърва”
  • 26. Йордан Йовков „Милионерът”
  • 27. Ст. Л. Костов „Морска болест”
  • 28. Джон Пристли „Розата и венецът”
  • 29. Иван С. Тургенев „Провинциалистката”
  • 30. Емануел Роблес „Прозорецът”

ЛИТЕРАТУРНИ
ЗАГЛАВИЯ

  • 1. „Време на гарвани – време за орли” (роман)
  • 2. „Торба лакърдии” (разкази)
  • 3. „Страстната неделя” (пиеса)
  • 4. „Костеливият орех” (пиеса)
  • 5. „Орфеида” (роман)
  • 6. „Вариации за седмострунница” (пиеса)
  • 7. „Градината и плевелите” (пиеса)
    8. „Циганско лято” (повест)
    9. „Тъкачи на сънища” (повест)
    10. „Ездачи на мълнии” (роман)
    11. „Пленени от спомена” (мемоари)
    12. „Слуга па две господарки или щрихи към незавършения портрет на телевизионния театър” (мемоари)
    13. „Ваша, каквато я видях” (мемоари)

И ОЩЕ...

Рецензии
Новини
Библиография
Филмография
Театрални постановки
За този уебсайт

Абонирайте се за новини от Павел Павлов

Свържи се с ИК Библиоскоп.

Този биографичен уебсайт е проект на Издателска къща Библиоскоп. За повече информация и контакти с Павел Павлов можеш да се свържеш с нас.

За връзка с нас..

©2019 - 2024 Павел Павлов & ИК Библиоскоп. Всички права запазени.

Проект, поддържан от ИК Библиоскоп.

powered by unicore.cc